неделя, 25 август 2013 г.

Голи по асфалта.

ГОЛИ ПО АСФАЛТА....

Тази перифраза на известна песничка от социализъма ми дойде на ум докато пътувах по магистрала Тракия - славата и гордостта на бившия министър-председател. "Хубава работа, ама ........." е казал народът. Даже една химическа тоалетна изчезна, достоверни източници казват, че емигрирала в Канада, защото и тя не могла да издържи в тези 300 и колко там километра пустош. Че можеше - можеше всичко да е както трябва, но ако пак се обърнем към народопсихологията: "На гол г*з - чифте пищови".
Та - голи по асфалта....

"По дяволите", каза херцогинята и загаси фаса си в саксията. - това беше!

Толкова банално нещо мога да напиша само АЗ!

В очите ти затворени се вглеждам,
сълзите бляскат лекичко по края,
май трябва да покажа малко нежност,
но си мълча, играта си играя.

вторник, 2 октомври 2012 г.

За ползата да си българин или защо да не учим чужди езици.

Тези дни имах интересно преживяване. Мотаех се из Фейсбук и си говорих с този и онзи. Естествено при тази анонимност в мрежата това е много по-лесно, отколкото очи в очи. Можеш да си лъжеш на спокойствие, още повече, че си почти сигурен,че и теб те лъжат  - в 90 процента от случаите. Е както и да е, намерих човек, с който ми беше интересно да си говоря, пък и изглеждаше прилично на снимките. И почти за нищо не излъгах, освен, че си премълчавах това-онова. И в момента, в който реших, да си призная всичко, той ме изключи. Това се случи веднага след като си признах, че съм от България.  Не знам дали е само за това, във Фейсбук никой не мотивира решенията си, но се случи точно след като написах, че съм българин.
Ето защо, мили деца, не учете чужди езици. Така няма да има с кого да си говорите в мрежата и няма да могат да ви изключат.
Всъщност като се замисля може да не е било само това.

събота, 29 септември 2012 г.

За вредите от общественополезната дейност

От време на време ме обладава желанието да се занимавам с обществено полезна дейност.  С една дума да стана от дивана пред телевизора и да се отдам на служене на обществото. С една дума да помагам на обезправените и нещастните, от каквото и да е.

В тази слънчева съботна сутрин, още преди да изпуша първата си цигара ме осени идеята да създам страница във Facebook (че къде другаде), която нарекох "Let` Smoke Everywhere Together" (олеле май съм допуснал правописна грешка там и гадният F.не ме е поправил, но няма значение). Естествено поканих една купчина непушачи да се присъединят към тази благородна инициатива, засега няма отговори но все ще събера 30 човека за подкрепа.

И сега, след като изпуших десетина цигари (няма да споменавам марката за да подкрепя родното тютюнопроизводство)  се замислих, дале във всичко това има някакъв смисъл. Те ще си забраняват, ние ще си пушим.  Единственият смисъл, може би е в думата "заедно".  Защото нещата, които правим заедно, каквито и да са те, винаги са по-забавни от нещото, което правиш сам.

Ето това са вредите от обществено полезната дейност,  ударих го на философия. Време е за още една цигара.


сряда, 5 септември 2012 г.

За подстригването и Еврозоната.

Както вече споделих в Twitter с  жадната за новини публика, вчера сутринта ходих да се подстригвам и ог това преживяване направих купища фундаментални изводи за положението в държавата, състоянието на нещата и влизането ни - по-точно отказа ни да влезем в еврозоната. Не, че знам защо трябва да влизаме и какво общо имат двете неща, но някак си звучи по-добре, по-значително. И не е въпросът в това, дали ще платя на начинаещата фризьорка в евро или левове, а самата значителност на преживяването.  В продължение на два часа девойката подравняваше косата ми косъм по косъм с една ножица, която определено имаше нужда от заточване, като през три косъма питаше "Така добре ли е?". Не! Определено  в ЕЗоната няма такова качество на услугите! Защо трябва да ходим там и да си разваляме качеството. Няма да ходим никъде, ще си стоим тук!
Definetely it`s much better choice!

събота, 25 август 2012 г.

Болка за умиране.

Ама направо умирам да си водя блог. Особено в неделя сутрин когато няма какво да правя и по телевизията няма нищо. И връзката е просто превъзходна - чакам по пет минути да се събуди компютъра. И също така направо нямам търпение да споделя какво не правя в момента.
Толкова засега, отивам да гледам новините!